България е наследница на земи, имащи едни от най-старите традиции във винопроизводството в света. Редом с розовото масло, виното се е превърнало в един от символите на страната ни.
Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р. Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на страната. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най-добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най-почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най-вече с елинското си название-Дионис.

Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По-късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят. Виното било приготвяно съгласно църковните правила. Всяка година свещеникът определял ден, в който трябвало да започне събирането на гроздето, а също така и ден, когато може да се пие новото вино. И винаги тази “божествена напитка”, естествено при умерена употреба, се изявявала и със своите лечебни свойства. Много обширно за физиологичните и лечебни свойства на виното е писал бащата на медицината - Хипократ, опирайки се на приемането му при различни заболявания и противопоказания в някои от случаите.”'Виното, казвал той, е приспособено по един удивителен начин към организма на човек, както на здравия така и на болния”. Гален наблягал на хранителните и тонизиращи свойства на виното. Според мнението на знаменития Луи Пастьор, “виното с пълно право може да се смята за най-здравословната и чиста напитка”.

Какво е това вино и от какво се състои?

Свежест му придават органичните киселини, които възбуждат апетита и играят важна роля в обмяната на веществата. Богат и разнообразен минерален състав на виното: 24 микроелемента, в това число магнезий, цинк, рубидий, флуор, титан и други. А ролята на калия и фосфора в нервните процеси, минералния обмен и биоенергетиката е категорична. Витамин С почти не се съдържа във виното, той винаги се разрушава при приготвянето му, но затова пък има много витамин Р, помагащ на организма да усвоява и натрупва аскорбинова киселина, която е естествен антиоксидант. Между другото, червените вина са много по-богати на полезни вещества, отколкото белите. Във виното има захар - глюкоза и фруктоза. Високомолекулните вещества помагат на организма да се освобождава от вредните тежки метали, като ги свързват и извеждат, в частност от радиоактивния стронций, а фенолните вещества на гроздето и виното действат като радиопротектори. Етанолът в умерени количества намалява стреса.

И така, ние виждаме богатото съдържание на полезни вещества. Ако виното се употребява с мярка, то ползата неминуемо и то в пъти повече превишава вредата.